FIFA 98: World Cup

От доста време насам все си мисля как Electronic Arts са намерили на работата лесното - всяка година по няколко нови игри, които обикновено са съвсем като миналогодишните, само пременени с по няколко нови дрешки! Но пък не може да се отрече, че игрите изглеждат превъзходно! Ето и тази година след FIFA 98 се появи FIFA 98: World Cup. Като се има предвид, че американците разбират от истински футбол колкото от китайска азбука, то съвсем явно тази игра е направена специално за европейския пазар… И много правилно са постъпили! Така който е духал супата, може да си поиграе и да получи някакво морално удолетворение… Запалянковците, които пък са доволни от своите национални отбори (със сигурност ще бъдат само от страната - световен шампион), ще могат отново и отново да разнебитват противника и да се тупат доволно по коремите - е-е-ех, каква велика футболна нация сме! Въобще откъдето и да се погледне, хитова игра се получава - особено ако се добави красивата графика и многобройните опции… Относно опциите - почти ти става досадно - за да започнеш коя да е игра, всеки път се налага да отговаряш пет минути на въпроси! Но, хайде сега – ще каже някой – на калпав футболист и опциите му пречат (това май е намек)!

Но ако говорим сериозно – отново действително много добре изпипан футболен симулатор – като не бива да подценяваме и това, че поддържа 3Dfx, Power VR и всички Direct 3D видеокарти – нещо, което не се наблюдава при много игри от уж големи производители. И още нещо – на мен ми достави удоволствие да оставя компютъра сам да ръководи и двамата съперници – просто си стоях в продължение на половин час пред екрана и наблюдавах ENGLAND – BRAZIL – и по едно време загубих чувство за реалност – стори ми се, че наблюдавам истински мач по телевизията! Това се дължеше не само на хубавата графика (всъщност – повече от хубавата!), но и до голяма степен на КОМЕНТАРА по време на мача – от двама души – каквато е модата напоследък, като най-голямо впечатление ми направиха коментарите при изстрели към вратата – AI (компютърният играч) реагираше различно, не само когато ударите бяха в аут, в гредата или в очертанията на вратата, но и двамата коментатори обсъждаха и самия удар – дали е бил силен, слаб, зрелищен, дали е затруднил вратаря и как се е проявил самият вратар… Добавете и дейтвително многобройните опции – избор между тренировка, приятелски мач (измежду всички участвали в квалификациите отбори), изпълнения на дузпи – и естествено – на самото световно първенство. По принцип мачовете бяха стриктно определени съгласно действителната програма (колкото и да опитвах да играя България – Нигерия като първи мач, все ми се позволяваше да започна само България – Парагвай), но – пак опция – имаше и налична команда randomize, с която настъпваше пълна бъркотия. Докато още сме на тема опции – не бива да пропуснем и възможността за избор на климатичните условия – дори и сняг посред лято!